Ти помниш ли

Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни дори кога е започнала.
Пред очите ѝ тичат дървета и гарички
с отегчени от времето
керемидени покриви.
Тя пътува насън към пропуснати мигове
и се връща дъждовна и есенна.
А когато тъгува, се скрива във тихото
и мечтае за макове,
нацъфтели край релсите.
Вече даже не знам със какви календари
да премеря на колко точно е...
Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни кога е започнала.

Няма коментари:

Публикуване на коментар